Признание
Когато от нежност сърцето ми спре,
щом в очите ти слънце наднича,
приласкана в твоите ръце,
аз усещам, че ти ме обичаш.
Когато, не подгънала крак,
през деня съм и лоша и гневна,
вечерта само ти знаеш как
да събличаш умората, щом ме погледнеш.
Щом със длани от мене свлечеш
всяка тежест, събирана в дните,
щом до челото ми чело допреш,
аз разбирам, че ме обичаш.
Когато дъждът пряко волята
неизбежно вали по лицето ми
и когато отхвърлят ме хората,
ти рисуваш дъги във сърцето ми!
Когато в очите ми бури свистят
и обич във тебе едва ли наднича,
че си силно до мене ти благодаря.
Тогава... прости ми, че така те обичам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
