21.05.2007 г., 12:58

ПРИЗНАНИЕ

1.1K 0 4
ПРИЗНАНИЕ

Очите ти щом аз съзрях,
стрела прониза ми сърцето!
Да се предпазя не успях
и влюбих се в теб до небето!

Да ти призная, аз реших!
Пред теб да падна на колене!
Защото в тебе аз открих
душа прекрасна, вдъхновена!

Видях, туй дето никой друг
във теб не види толкоз време!
Затуй реших да дойда тук,
забравил грижи и проблеми!

Защото щом се срещна с теб,
спокойствие в миг се разлива!
Душите ни се сливат в миг
в прегръдка нежна и щастлива!

Със теб тъй хубаво е, знай!
Мечтая с теб да бъдем двама!
До теб е малък земен рай
с приятна и красива дама!

Във този късен час сега
за теб копнея, мила моя,
и чакам да дойде мига
до теб да найда аз покоя!

Повярвай ми, че нощ и ден
за тебе винаги копнея
и щом се приближиш до мен,
готов съм песен да запея!

Повярвай ми, че във сърцето
за друга няма място вече!
Като вечерница в небето
блестиш за мене всяка вечер!

Затуй те моля, усмихни се
на откровеното послание
и бих желал да го приемеш
като най-искрено признание!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светльо Златанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...