21 may 2007, 12:58

ПРИЗНАНИЕ 

  Poesía
781 0 4
ПРИЗНАНИЕ

Очите ти щом аз съзрях,
стрела прониза ми сърцето!
Да се предпазя не успях
и влюбих се в теб до небето!

Да ти призная, аз реших!
Пред теб да падна на колене!
Защото в тебе аз открих
душа прекрасна, вдъхновена!

Видях, туй дето никой друг
във теб не види толкоз време!
Затуй реших да дойда тук,
забравил грижи и проблеми!

Защото щом се срещна с теб,
спокойствие в миг се разлива!
Душите ни се сливат в миг
в прегръдка нежна и щастлива!

Със теб тъй хубаво е, знай!
Мечтая с теб да бъдем двама!
До теб е малък земен рай
с приятна и красива дама!

Във този късен час сега
за теб копнея, мила моя,
и чакам да дойде мига
до теб да найда аз покоя!

Повярвай ми, че нощ и ден
за тебе винаги копнея
и щом се приближиш до мен,
готов съм песен да запея!

Повярвай ми, че във сърцето
за друга няма място вече!
Като вечерница в небето
блестиш за мене всяка вечер!

Затуй те моля, усмихни се
на откровеното послание
и бих желал да го приемеш
като най-искрено признание!

© Светльо Златанов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??