признание

Победи ме, признавам пред теб,
на колене ще падна, обичам те
силно и някак си тъпо боли,
проклета да е онази, която от мен те открадна,
а на теб, от сърце ти желая да бъдеш щастлив.
Мое малко момче, днес със теб се сбогувам,
моля те само - запази онази любов,
тя ще е вечно в сърцето ти, недей се пред мене преструва,
ще е с тебе, повярвай, в живота суров.
Ще те топли, когато самотен си или си тъжен,
ще бди над съня ти тогава, когато заспиш,
в нея винаги утеха ще намериш,
затова добре си я пази.
А аз ще се боря в живота скапан да
сбъдна мечтите ни, без теб ще съм, да,
но пък ти си във мойто сърце,
с нея си тялом, а с мене си духом,
обичаш ме, зная, и аз те обичам, добре.
Съдбата ни раздели, но пък обичта ни е истинска,
сърцата ни бият, сякаш са цяло сърце,
бяхме тогава деца, но сега сме вече пораснали,
сбогом, любов, сбогом, любимо момче.
Не за спомен - защото споменът значи раздяла,
не за сбогом - защото когато обичаш, боли,
спомняй си за мен, ако наистина си заслужава,
но приятел верен докрай остани.


22.12.2007г.