1.10.2009 г., 0:42

Признание

738 0 11

ПРИЗНАНИЕ

 

 

Позирам, когато съм хрисим.

Истинското ми лице е гето

на развихрени пияни цигани,

които жадуват вендета.

 

Поза е, когато се качвам на Кръста.

Душата ми е преизподня и клада,

където без жалост изгарям най-дръзките

и най-непокорните си мечтания.

 

Роля е, когато излизам на сцената

и когато се боря със вятърни мелници.

Всъщност, аз съм безделникът,

на когото завиждат вашите делници.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...