ПРИЗНАНИЕ
Позирам, когато съм хрисим.
Истинското ми лице е гето
на развихрени пияни цигани,
които жадуват вендета.
Поза е, когато се качвам на Кръста.
Душата ми е преизподня и клада,
където без жалост изгарям най-дръзките
и най-непокорните си мечтания.
Роля е, когато излизам на сцената
и когато се боря със вятърни мелници.
Всъщност, аз съм безделникът,
на когото завиждат вашите делници.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
