24.02.2009 г., 18:14 ч.

Признания 

  Поезия » Любовна
845 0 0

Исках да не си забравил,

исках да ме помниш още.

Тайно исках да се бе обадил

през онези мрачни нощи.

Пред хората показвах,

че ти за мен си грешка.

С часове за теб разказвах,

за болката си, със насмешка.

Всеки ден прибирах се у дома,

в спомените търсех опората.

Не можах да пренебрегна гордостта 

и повдигах глава, за пред хората.

Всички знаят, че от теб си заминах.

Но само някои знаят Защо.

Нямах ти вяра, че те има,

въпреки че до мен да бъдеш ти беше готов.

През онези дни аз се загубих,

беше ми трудно сред тълпата.

Но за миг не се зачудих,

аз търсех някаква отплата.

Намерих я, открих още лъжи.

Отблагодариха ми се приятели, с измамни сълзи.

Не бе тайна за никого, че мен ме болеше.

Но ти там, вътре в мен, дълбоко беше.

Аз знам, че живея още в детските си мечти,

но ще ги пазя. Защото заради тях се боря, уви.

Победата е нищо, ако преди това не си губил.

И не си победил, ако няма два ъгъла.

Истински щастлива съм и не просто се смея,

не съм видяла всичко, но и след него ще оживея.

Загубих те, за да те имам.

Показах си, че мога да отричам.

Дадох си, за да си взимам.

Намразих те, за да те обичам.

© Мими Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??