18.12.2024 г., 9:23

Признателност

363 0 0

Когато сенките на времето тежат
и дните се превръщат в спомени сълзливи,
когато трудничко краката ни вървят,
тогава идват думи, прости и горчиви.

Децата ни, във свойта младост устремени,
не всичко виждат и не разбират днес,
че с грижи тихи, с жестове непреброени,
явява се най-вече любовта....без шум и стрес...

Признателността, със стъпка тиха, бавна,
ще дойде, ала навярно, вече ще е късно.
Ще стигне, но ще бъде не така отдавна,
защото старостта от болки ще се пръсне.

Но знай, че любовта не губи своя зов.
Оставя вечно своята следа незрима.
В сърцата на децата ще расте любов,
а признателността...,
надявам се, ще бъде жива!


16.12.2024
Мюнхен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветка Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...