18.12.2024 г., 9:23

Признателност

374 0 0

Когато сенките на времето тежат
и дните се превръщат в спомени сълзливи,
когато трудничко краката ни вървят,
тогава идват думи, прости и горчиви.

Децата ни, във свойта младост устремени,
не всичко виждат и не разбират днес,
че с грижи тихи, с жестове непреброени,
явява се най-вече любовта....без шум и стрес...

Признателността, със стъпка тиха, бавна,
ще дойде, ала навярно, вече ще е късно.
Ще стигне, но ще бъде не така отдавна,
защото старостта от болки ще се пръсне.

Но знай, че любовта не губи своя зов.
Оставя вечно своята следа незрима.
В сърцата на децата ще расте любов,
а признателността...,
надявам се, ще бъде жива!


16.12.2024
Мюнхен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветка Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...