Призори
Запалих свещ
пред олтара на новия ден.
С тайнствен отблясък
този пламък свещен
самия Рай призова:
где сводът небесен тъй странен
и близък рисува човешка тъга;
где ангели в танца си нежен
забравят що е самота
и се усмихват блажено,
опиянени от красота...
А моята душа-дете
усети вечната прокоба:
мигът на щастие
умира в нашата утроба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Стоянова Всички права запазени
