bubamara87 (Ирена Стоянова)
10 2
Mar 4, 2014, 10:28 PM

Призори 

  Poetry
546 0 2

Запалих свещ

пред олтара на новия ден.

С тайнствен отблясък

този пламък свещен

самия Рай призова:

где сводът небесен тъй странен

и близък рисува човешка тъга;

где ангели в танца си нежен

забравят що е самота

и се усмихват блажено,

опиянени от красота...

А моята душа-дете

усети вечната прокоба:

мигът на щастие

умира в нашата утроба.

© Ирена Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??