Призори

Mar 4, 2014, 10:28 PM

Poetry

652 0 2

Запалих свещ
пред олтара на новия ден.
С тайнствен отблясък
този пламък свещен
самия Рай призова:
где сводът небесен тъй странен
и близък рисува човешка тъга;
где ангели в танца си нежен
забравят що е самота
и се усмихват блажено,
опиянени от красота...
А моята душа-дете ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Призори

Want to read more?

Random works