Rumiko (Николина Радева)
16 3
13.12.2006 г., 0:14 ч.

Призрачно море 

  Поезия
562 0 4
В тази тъмна нощ
морето е обляно в
блестящ разкош.
Лунната светлина, падаща
върху капките вода,
блести ли блести
в мрачна самота.
И аз съм сама в
плен на нощта.
Вълните тихо бушуват,
звездите бледо блещукат.
А аз?
Аз седя на пясъка студен
и с думи рисувам цялата
таз призрачна свен.
Сред тази тъжна среда
си мисля за моята мечта.
Да, именно мечта,
осъдена на гибелта.
Да намеря човек, държащ,
обичащ само мен;
разбиращ ме по-добре
от всеки друг...
Една вълна намокря ми краката,
а в далечината нещо кряка.
Скоро ще дойде изгрева,
ще прогони ли тази самота?
или даже на дневна светлина
тъжната красота е
още по-прекрасна?

© Николина Радева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кумеца, както художника рисува това което вижда с четка и бои така сьс стиха искам да кажа че пиша описание на това което виждам.
  • Скъпа моя, разбира се че ще намериш точния човек. Всичко е въпрос на време.Но не ми се вярва да те чака там, на пясъка студен... Живей позитивно, весели се, излизай с компания и ще видиш, че щастието ще ти се усмихне.
  • нещо не разбрах...
  • "Аз седя на пясъка студен
    и с думи рисувам цялата
    таз призрачна свен."

    Какво значи това?
Предложения
: ??:??