Пробуждането винаги е болка-
разрязваш с нож клепачи,
шити със забрава.
А после като женска богомолка,
прекършваш упоритите сеячи,
които са родени от еони
и ваят съдове от глина,
където впримчени душите са в плява.
Пробуждането винаги е смисъл,
защото в глината копнеж се появява,
и смесен с искрата на безкрайното,
изпепелява вкорененото и оживява. ...