Е, какво, че времето се мръщи,
какво, че куцам... здравето линее...
Когато пак пролет идва нежна
и птича песен ехото люлее...
Не унивай мрачно, душо моя,
като рожба Божия си ценна ти!
Не всичко тук е слава и пари...
Истина в живота - идват други дни!
Знам, ще дойде друго време... мярка
и духовният цъфтеж да заблести!
И Бог душите ще отмери точно,
не на ярост, гордост... с други чистоти...
Дали в живота кратък, земен
ти дарявал си спокойствие... любов?!?
Или винаги на себе си угаждал,
прегазвал душички в живота суров...
© Елена Калчева Всички права запазени