23.06.2006 г., 9:22

Пробуждане

1.8K 1 11


Събудих се с целувката ти върху устните ми
и чудя се - насън ли бе или наистина.
Лежа омаяна, блажена и отпусната
и мисля, че за мене само ти орисан си.
Събудих се с ръцете ти на тялото ми,
така реално те почувствах, че потръпнах.
Отвътре огънят мъждукащ се разпали и
в миг пожелах да ме докоснат пръстите ти.
Събудих се от шепота на листите,
заслушах се - дано да чуя нещичко.
И, слава Богу, чух оттам "Обичам те"...
Това бе ти.
Наистина вълшебство е.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...