Събудих се с целувката ти върху устните ми
и чудя се - насън ли бе или наистина.
Лежа омаяна, блажена и отпусната
и мисля, че за мене само ти орисан си.
Събудих се с ръцете ти на тялото ми,
така реално те почувствах, че потръпнах.
Отвътре огънят мъждукащ се разпали и
в миг пожелах да ме докоснат пръстите ти.
Събудих се от шепота на листите,
заслушах се - дано да чуя нещичко.
И, слава Богу, чух оттам "Обичам те"...
Това бе ти.
Наистина вълшебство е.
© Мая Попова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
