Събудих се с целувката ти върху устните ми
и чудя се - насън ли бе или наистина.
Лежа омаяна, блажена и отпусната
и мисля, че за мене само ти орисан си.
Събудих се с ръцете ти на тялото ми,
така реално те почувствах, че потръпнах.
Отвътре огънят мъждукащ се разпали и
в миг пожелах да ме докоснат пръстите ти.
Събудих се от шепота на листите,
заслушах се - дано да чуя нещичко.
И, слава Богу, чух оттам "Обичам те"...
Това бе ти.
Наистина вълшебство е.
© Мая Попова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
