14.12.2018 г., 13:26

Прочети ме

982 4 1

Страниците ронят се в ръцете ти,

но разлисти ме.

И пожълтели са кориците,

но прочети ме.

 

Прахът от мене избърши

и започни ме.

Плачи, крещи и викай,

намрази ме.

 

Когато те уплаша

затвори ме.

И плаха след минута

продължи ме.

 

Не спи по цели нощи,

но чети ме.

Пасажите повтаряй,

разбери ме.

 

Убивай ме на всеки ред

и съживи ме.

Не ме затваряй никога,

а допиши ме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Как да не те прочете човек!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...