14.12.2018 г., 13:26

Прочети ме

990 4 1

Страниците ронят се в ръцете ти,

но разлисти ме.

И пожълтели са кориците,

но прочети ме.

 

Прахът от мене избърши

и започни ме.

Плачи, крещи и викай,

намрази ме.

 

Когато те уплаша

затвори ме.

И плаха след минута

продължи ме.

 

Не спи по цели нощи,

но чети ме.

Пасажите повтаряй,

разбери ме.

 

Убивай ме на всеки ред

и съживи ме.

Не ме затваряй никога,

а допиши ме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Как да не те прочете човек!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...