Страниците ронят се в ръцете ти,
но разлисти ме.
И пожълтели са кориците,
но прочети ме.
Прахът от мене избърши
и започни ме.
Плачи, крещи и викай,
намрази ме.
Когато те уплаша
затвори ме.
И плаха след минута
продължи ме.
Не спи по цели нощи,
но чети ме.
Пасажите повтаряй,
разбери ме.
Убивай ме на всеки ред
и съживи ме.
Не ме затваряй никога,
а допиши ме.
© Ивайло Василев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
