Продавач на дим
760
0
0
Татко да бъде, мечта той
в листите, с обич изписани
и със замръзнали длани
изхвърли ги във снега.
Когато розата му червена
вярваше и цъфтеше с искра,
докато той с дим я държа,
увехна под грижите на есента.
Сред лотосите полегна,
в саксофоните потъна
и септемврийските мелодии
пълнят листите му веч.
Татко да бъде, не спря да се бори.
Но само на нейните деца,
въпреки ножовете в нощта,
раждащи хиляди страхове.
Но пък розата оказа се
жена.
Научи го тя нежност да изразява,
докато замък за тях изгражда.
Научи го тя не дим да продава,
а въздух да дарява.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кръстьо Печката Всички права запазени
