21.11.2007 г., 14:36

Продавачката на цветя

799 0 11
Тя беше истинска обикновена жена,
усмихната, с очи излъчващи топлина.
Имаше до себе си няколко сестри -
рози, лалета и карамфили добри.

Избрала си бе най-щастлива съдба -
да продава на хората красота.
Тя е част от нашите празнични дни,
а на нея кой цвете ще подари.

Ето стихът ми нека замести букет.
За нея написах тук всеки куплет.
Какво ли е сред розите да живееш.
Може би накрая ставаш роза и ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...