Продавачът на гевреци
Той беше млад, не повече от тридесет годишен,
с мириса на топъл хляб раздаваше уют на всички.
Изпит от глад, блед, тъй вътрешно угрижен,
животът му подхвърляше все сухите корички.
А беше млад, не повече от тридесет годишен,
със няколко деца, загубили по пътя радостта си,
в страната си се чувстваше отритнат и излишен,
в семейството безсилен и загърбил обичта си.
И никой не се вгледа във дълбокото, в очите
никой не попита как е и защо в студа е вън,
а всеки грабеше от топлината на торбите,
и всеки черпеше уют срещу монетен звън.
На момчето, което ежедневно пътува с мен в трамвая и дарява топлина на хората с уханието на топъл хляб. И вероятно заради тъгата в очите ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Станоева Всички права запазени
А за стиха, бях сигурна, че ако нещо ти хареса при мен, то ще е този стих. Не ти пука за украсата, търсиш усещане. Започвам тема, която ще довърша с теб чрез мейл, тук не е подходящо.
