Продавачът на годишни времена
ПРОДАВАЧЪТ НА ГОДИШНИ ВРЕМЕНА
Продавам времена.
Годишни.
Има
такава длъжност в този глупав свят.
Продавам пролети, лета и зими...
... купувам ги понякога назад.
Продавам малко.
Нещо търговията
с годишни времена замира днес –
не търси никой бурите, стихиите,
към снеговете няма интерес.
А пролетите свършиха.
И лято
едно – с дефект – под щанда съм прибрал.
Виж, с есени и зими сме богати...
... но кой купува снегове и кал?
Те, снеговете и сланите, белите,
сами пристигат – залежал товар.
Знам, в сребърна слана и сняг сме целите.
Спестете си го – зная, че съм стар.
Продавам времена. Купувам пролети –
славееви и нежни – second-hand –
с цъфтящи люляци и птичи полети.
Поне една. Поне една – за мен...
Че аз привърших пролетите минали.
Останаха мъгли и зимен мраз.
Живея тук, отворено е винаги,
със времена търгувам само аз,
а искам пак, сега, почти забравен,
да ме докосне пролетният ден,
да чуя нощем песента на славея
и лунно злато да вали по мен.
Знам, стар съм за романтиката песенна,
далеч е оня романтичен бряг.
Продавам времена.
Годишни.
Есени.
Не ви ли трябва ранен зимен сняг?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
