Oct 4, 2012, 2:05 PM

Продавачът на годишни времена 

  Poetry
734 0 7

ПРОДАВАЧЪТ НА ГОДИШНИ ВРЕМЕНА

 

Продавам времена.

Годишни.

Има

такава длъжност в този глупав свят.

Продавам пролети, лета и зими...

... купувам ги понякога назад.

 

Продавам малко.

Нещо търговията

с годишни времена замира днес –

не търси никой бурите, стихиите,

към снеговете няма интерес.

 

А пролетите свършиха.

И лято

едно – с дефект – под щанда съм прибрал.

Виж, с есени и зими сме богати...

... но кой купува снегове и кал?

 

Те, снеговете и сланите, белите,

сами пристигат – залежал товар.

Знам, в сребърна слана и сняг сме целите.

Спестете си го – зная, че съм стар.

 

Продавам времена. Купувам пролети –

славееви и нежни – second-hand
с цъфтящи люляци и птичи полети.

Поне една. Поне една – за мен...

 

Че аз привърших пролетите минали.

Останаха мъгли и зимен мраз.

Живея тук, отворено е винаги,

със времена търгувам само аз,

 

а искам пак, сега, почти забравен,

да ме докосне пролетният ден,

да чуя нощем песента на славея

и лунно злато да вали по мен.

 

Знам, стар съм за романтиката песенна,

далеч е оня романтичен бряг.

Продавам времена.

Годишни.

Есени.

 

Не ви ли трябва ранен зимен сняг?...

 

© Валентин Чернев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??