1.04.2017 г., 13:11

Продължение......,

662 0 2

139/ Те идват с щурм да ни превземат.

И ний допущаме това?!

Във домовете ни да влизат?!

Защо заравяме глава?!

Това е глупав хуманизъм

как чужди хора тук  ще влизат?

И статут ще им дадем?

О, братя трябва да ги спрем!

Със свойте варварски нагони

 те само ще не навредят.

Сега сме на погрешен път

и глупостта ще ни разгони!

О, трябва да се разберем,

дорде е време, да ги спрем!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако си мислите ,че това не е най-важния момент на нашето оцеляване, дълбоко се заблуждавате, както много от нас го провят сега!
  • Много сте прав господине. Но сме заети да мислим как да оцелеем всеки ден.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...