16.04.2017 г., 11:23

Продължение......,

473 0 0

151/Опитах „писането” да откажа,

да съм с науката. Но спрях!

И в Пловдив го планувах даже...

Но казвам ви, че не успях!

Тя бе във мене вкоренена.

И скачаше с Пегас в терена...

Не исках аз и не успях -

В окопа ѝ се окопах!

И стана мойта първа грижа

И търсен смисъл на света!

Не стана мойта суета,

а начин дните си да движа!

И от успехи окрилен,

до края тя остана с мен!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...