16.04.2017 г., 11:23

Продължение......,

478 0 0

151/Опитах „писането” да откажа,

да съм с науката. Но спрях!

И в Пловдив го планувах даже...

Но казвам ви, че не успях!

Тя бе във мене вкоренена.

И скачаше с Пегас в терена...

Не исках аз и не успях -

В окопа ѝ се окопах!

И стана мойта първа грижа

И търсен смисъл на света!

Не стана мойта суета,

а начин дните си да движа!

И от успехи окрилен,

до края тя остана с мен!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...