Продължи
Рано ме събуди пак денят,
дори и виделината още спеше,
от тайнствените сенки на нощта,
пробуди ме, звездно ми шептеше.
Облякох се със утринна надежда,
погледнах... Спеше и битието,
прозорец към света отворих,
шепота да чуя на небето.
Взирах се и търсих нещо топло,
знаково, съдбовно. Добро небе!
Което в мечти съм си създала, ...