Продължи
475
0
0
Продължи
Рано ме събуди пак денят,
дори и виделината още спеше,
от тайнствените сенки на нощта,
пробуди ме, звездно ми шептеше.
Облякох се със утринна надежда,
погледнах... Спеше и битието,
прозорец към света отворих,
шепота да чуя на небето.
Взирах се и търсих нещо топло,
знаково, съдбовно. Добро небе!
Което в мечти съм си създала,
да слезе ниско и го създадé.
Сетивата ми не уловиха знаци.
И си казах: Бъди това което си!
Дай любов и продължи нататък...
Вземи си шепа радост!
Както можеш ти!
Елеонора Крушева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елеонора Крушева Всички права запазени
