11.10.2005 г., 18:32 ч.

Проглеждане 

  Поезия
1015 0 0
Колко пъти вечер
ти отлиташе,
и мислех,че си птица,
в мечти летях,погазил упреци...
А сутрин пак се връщаше,
изтлели пръски радост
да подхвърлиш.
Ала веднъж
във мрака плисна дъжд.
Ти допълзя обратно
с крила-измити
                от прашеца.
Изтръпнах-
          та ти била си
                нощна пеперуда...

© Светлозар Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??