29.03.2007 г., 22:08

Проглеждане...

1.1K 0 1
Поглеждам към небето синьо
за първи път след зима от сълзи.
Обгръщам с поглед нежността му.
Вали над мен градушка от звезди.

Не мога да повярвам, че небето
отново шир безплътна е простряло.
Над мен е синя пуста вечност.
Небето леден поглед в мен е взряло.

Безкрая му пред мен съзирам,
прогледнала отново за света.
Животът сложен чак сега разбирам.
Отпивам глътка огнена зора.

Не искам вече нищо да узная.
Въпроси празни вътре в мен се скриват.
Добива смисъл всичко най-накрая.
Не се налага вече да го питам.

Значенията прости осъзнавам,
защото всъщност ясен е света.
Аз господарка на живота грешен ставам.
С любов изкупих своята вина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Стефчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...