24.03.2019 г., 21:05

Режете ги! Поникват пак...Крилата...

2K 24 25

Свободна воля, казват ни е дадена,
но сянката си, как ли да надскочим,
дребнавият ни свят за клюки гладен е,
компасът счупен, накъде ли сочи.

 

И изборите някак предрешени са,
съвсем е предсказуем и подбора.
И още в ДНК-то ни сгрешени са
два-три алела, правещи ни хора.

 

И чувствам, че съм странно отклонение,
и хич не ви се вписвам в правилата.
Щастлива съм да бъда изключение.
Режете ги! Поникват пак... Крилата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Мимка, Мария!
  • Прекрасно стихотворение!!!
  • Не, не очаквай да яхна метлата!
    Зная, че страдаш - към теб не летя.
    Розово детски висят ми крилата,
    зверски ощавени. Но виж земята,
    цяла сияеща в снежни пера -
    с бяла усмивка те вика, добрата -
    вече поникват ми нови крила.

    Надя, това съм го писала през 2001, но явно още е актуално. Емпатията е нещо невероятно. Поздравявам те за усета и таланта! Моето не го смятам за толкова добро, затова не го публикувах, но не се стърпях да цитирам поне едно парченце от него.
  • Taka e !
  • Не съм съгласна! Любов, кашлица, ум и крила, не могат да се скрият.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...