13.02.2008 г., 14:38 ч.
Прогоних
Прогоних утрото.
Кървяха ми зениците.
Капки дъжд се стичат по стъклата.
А тленното ми тяло от кориците
пълзеше и се гърчеше в забрава.
Прогоних залеза.
Отрязах си косите.
По тъмното мечтаех за завръщане.
Във лунни сенки си отиват дните.
Размазвах спомените им до сбъдване.
Прогоних себе си.
От себе си избягах. ...
Кървяха ми зениците.
Капки дъжд се стичат по стъклата.
А тленното ми тяло от кориците
пълзеше и се гърчеше в забрава.
Прогоних залеза.
Отрязах си косите.
По тъмното мечтаех за завръщане.
Във лунни сенки си отиват дните.
Размазвах спомените им до сбъдване.
Прогоних себе си.
От себе си избягах. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Анета Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
