13.02.2008 г., 14:38 ч.

Прогоних 

  Поезия
856 0 34
Прогоних утрото.
Кървяха ми зениците.
Капки дъжд се стичат по стъклата.
А тленното ми тяло от кориците
пълзеше и се гърчеше в забрава.

Прогоних залеза.
Отрязах си косите.
По тъмното мечтаех за завръщане.
Във лунни сенки си отиват дните.
Размазвах спомените им до сбъдване.

Прогоних себе си.
От себе си избягах.
С очите си прегърнах самотата.
Във мислите си тихо се прощавах
със теб... за да ти върна свободата!

© Анета Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??