Прогоних
Кървяха ми зениците.
Капки дъжд се стичат по стъклата.
А тленното ми тяло от кориците
пълзеше и се гърчеше в забрава.
Прогоних залеза.
Отрязах си косите.
По тъмното мечтаех за завръщане.
Във лунни сенки си отиват дните.
Размазвах спомените им до сбъдване.
Прогоних себе си.
От себе си избягах.
С очите си прегърнах самотата.
Във мислите си тихо се прощавах
със теб... за да ти върна свободата!
© Анета All rights reserved.
