Feb 13, 2008, 2:38 PM

Прогоних

  Poetry
1K 0 34
Прогоних утрото.
Кървяха ми зениците.
Капки дъжд се стичат по стъклата.
А тленното ми тяло от кориците
пълзеше и се гърчеше в забрава.

Прогоних залеза.
Отрязах си косите.
По тъмното мечтаех за завръщане.
Във лунни сенки си отиват дните.
Размазвах спомените им до сбъдване.

Прогоних себе си.
От себе си избягах.
С очите си прегърнах самотата.
Във мислите си тихо се прощавах
със теб... за да ти върна свободата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Напълно солидарна с mariniki (Магдалена Костадинова)
    !!!
    Прегръдка от сърце!!!
  • "Прогоних себе си.
    От себе си избягах.
    С очите си прегърнах самотата.
    Във мислите си тихо се прощавах
    със теб... за да ти върна свободата!"....,познах себе си в този стих...,БОЛИ,АХ, КАК БОЛИ...,ТИ самата сигурно знаеш,Ани!! ...Иначе едва ли така ТОЧНО би го написала...!!
  • Благодаря ви за милите думи!
  • Как само си го написала!Силен стих!
  • Хей, страхотно е! Поздравления!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...