Feb 13, 2008, 2:38 PM

Прогоних

  Poetry
1K 0 34
Прогоних утрото.
Кървяха ми зениците.
Капки дъжд се стичат по стъклата.
А тленното ми тяло от кориците
пълзеше и се гърчеше в забрава.

Прогоних залеза.
Отрязах си косите.
По тъмното мечтаех за завръщане.
Във лунни сенки си отиват дните.
Размазвах спомените им до сбъдване.

Прогоних себе си.
От себе си избягах.
С очите си прегърнах самотата.
Във мислите си тихо се прощавах
със теб... за да ти върна свободата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Напълно солидарна с mariniki (Магдалена Костадинова)
    !!!
    Прегръдка от сърце!!!
  • "Прогоних себе си.
    От себе си избягах.
    С очите си прегърнах самотата.
    Във мислите си тихо се прощавах
    със теб... за да ти върна свободата!"....,познах себе си в този стих...,БОЛИ,АХ, КАК БОЛИ...,ТИ самата сигурно знаеш,Ани!! ...Иначе едва ли така ТОЧНО би го написала...!!
  • Благодаря ви за милите думи!
  • Как само си го написала!Силен стих!
  • Хей, страхотно е! Поздравления!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...