Feb 13, 2008, 2:38 PM

Прогоних

  Poetry
1K 0 34
Прогоних утрото.
Кървяха ми зениците.
Капки дъжд се стичат по стъклата.
А тленното ми тяло от кориците
пълзеше и се гърчеше в забрава.

Прогоних залеза.
Отрязах си косите.
По тъмното мечтаех за завръщане.
Във лунни сенки си отиват дните.
Размазвах спомените им до сбъдване.

Прогоних себе си.
От себе си избягах.
С очите си прегърнах самотата.
Във мислите си тихо се прощавах
със теб... за да ти върна свободата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Напълно солидарна с mariniki (Магдалена Костадинова)
    !!!
    Прегръдка от сърце!!!
  • "Прогоних себе си.
    От себе си избягах.
    С очите си прегърнах самотата.
    Във мислите си тихо се прощавах
    със теб... за да ти върна свободата!"....,познах себе си в този стих...,БОЛИ,АХ, КАК БОЛИ...,ТИ самата сигурно знаеш,Ани!! ...Иначе едва ли така ТОЧНО би го написала...!!
  • Благодаря ви за милите думи!
  • Как само си го написала!Силен стих!
  • Хей, страхотно е! Поздравления!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...