31.10.2014 г., 16:19 ч.

Проказата Любов 

  Поезия
833 0 3
Кохорти табута прекланят оръжия,
пред грам-молекула от бесни хормони,
а тя се усмихва и дявола лъжейки -
онази, която с "Анатема!" гонят.

Промъква се ласкава, нейде под дрехите,
тъй топла и пухкава - просто невинност,
с едничката цел да захапе сърцето ти,
добре подредения теб - да те срине.

На глезено пръстче навива ти мислите,
отчаян се хващаш - на глас си говориш,
( предимно през плач и безсмислици)
от страх и надежди си горе и долу.

И с ред обеци да окичиш ушите си,
и сто пъти да си притягаш колана,
до корена чак да обаскаш косите си -
щом още си с живите - тя ще те хване.

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??