emo2 (Емил Стоянов)
236 750
9.11.2022 г., 13:17 ч.

Проклинай ме 

  Поезия
527 6 5
ПРОКЛИНАЙ МЕ

 

Проклинай ме на прага на смъртта,

сърдита стой над смъртното ми ложе

и всичките ми книги след това

чети ги без да плачеш,...ако можеш.

Ти, дето ме провождаше пиян

по стръмните и хлъзгави павета,

аз моля те, бъди така добра, 

сега да ме изпратиш към небето…

Аз моля те… За тебе съм живял…

И пак за теб живял бих, ако можех!

Да беше чула как съм пял пиян

по кръчмите… Да можеше да чуеш…

Да можеше да чувстваш всеки стих, 

тъй както аз и да усетиш болка!

За тази болка малко съм изпил,

но повече не мога… Толкоз!

Проклинай ме на прага на смъртта,

ще сключа пред гърдите си ръцете,

но знам - ще ми гори свещта

и всяка пролет ще ми носиш цвете!

 

Емил Стоянов

© Емил Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??