Проклинай ме
ПРОКЛИНАЙ МЕ
Проклинай ме на прага на смъртта,
сърдита стой над смъртното ми ложе
и всичките ми книги след това
чети ги без да плачеш,...ако можеш.
Ти, дето ме провождаше пиян
по стръмните и хлъзгави павета,
аз моля те, бъди така добра,
сега да ме изпратиш към небето…
Аз моля те… За тебе съм живял…
И пак за теб живял бих, ако можех!
Да беше чула как съм пял пиян
по кръчмите… Да можеше да чуеш…
Да можеше да чувстваш всеки стих,
тъй както аз и да усетиш болка!
За тази болка малко съм изпил,
но повече не мога… Толкоз!
Проклинай ме на прага на смъртта,
ще сключа пред гърдите си ръцете,
но знам - ще ми гори свещта
и всяка пролет ще ми носиш цвете!
Емил Стоянов
© Емил Стоянов All rights reserved.
