anna_bella (Анна Йорданова)
15 47
31.01.2008 г., 20:03 ч.  

Проклятие 

  Поезия » Любовна
1065 0 5

                             П  Р  О  К  Л  Я  Т  И  Е

 

 

              В зората на разцъфналата младост,

              по пътя слънчев, блеснал в утринта,

              душата ми с душата ти се срещна

              и влюбено сърцето ми запя.

 

              Очите ти запалиха страстта ми,

              усмивката ти грабна ми ума,

              косите ти заплетоха ме здраво

              и паднах аз във твоите крака.

 

              Но ти не спря - погледна ме студено,

              ръката ти със властен жест ме спря

              и стъпките в сърцето ми ранено

              отекнаха със глуха самота.

 

              Ранен от теб, проклех те аз навеки,

              та винаги да става все така -

              във теб мъжете лудо да се влюбват,

              но ти да не усетиш любовта!

 

              А своята любов на прах разсипах

              и хвърлих я по вятъра в нощта,

              във чужди краища с години скитах,

              но никъде не срещнах Любовта.

 

              И ето ме отново - след години

              пак скитам сам из родното градче

              и лабиринт в душата си чертая,

              и нещо някъде отново ме влече.

 

              И утрото,  и светлата пътека,

              и блесналите слънчеви лъчи,

              прахта, която смятах разпиляна,

              завихри се във твоите очи.

 

              Безмълвието трепна по между ни

              и сякаш че леда се разтопи...

              Но ти отмина все така студена -

              ПРОКЛЯТИЕТО настигна ме, уви!

© Анна Йорданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??