Проклятие
П Р О К Л Я Т И Е
В зората на разцъфналата младост,
по пътя слънчев, блеснал в утринта,
душата ми с душата ти се срещна
и влюбено сърцето ми запя.
Очите ти запалиха страстта ми,
усмивката ти грабна ми ума,
косите ти заплетоха ме здраво
и паднах аз във твоите крака.
Но ти не спря - погледна ме студено,
ръката ти със властен жест ме спря
и стъпките в сърцето ми ранено
отекнаха със глуха самота.
Ранен от теб, проклех те аз навеки,
та винаги да става все така -
във теб мъжете лудо да се влюбват,
но ти да не усетиш любовта!
А своята любов на прах разсипах
и хвърлих я по вятъра в нощта,
във чужди краища с години скитах,
но никъде не срещнах Любовта.
И ето ме отново - след години
пак скитам сам из родното градче
и лабиринт в душата си чертая,
и нещо някъде отново ме влече.
И утрото, и светлата пътека,
и блесналите слънчеви лъчи,
прахта, която смятах разпиляна,
завихри се във твоите очи.
Безмълвието трепна по между ни
и сякаш че леда се разтопи...
Но ти отмина все така студена -
ПРОКЛЯТИЕТО настигна ме, уви!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Йорданова Всички права запазени
