Проклятие
Проклет да си, че ме остави да страдам,
проклет да си, че ме обрече на тъга!
Проклинам те да страдаш дълго,
да изгубиш вяра в най-съкровените неща!
Проклятието да тегне дълго,
да превърне в кошмар твоята съдба.
Животът ти в ад да се превърне,
да терзае твоята душа.
Дълго на колене да се молиш,
да изкупиш своята вина
във пъкала до гроб да се пържиш,
несподелена да остане любовта.
На друга в любов да се вричаш,
да лазиш като подла змия,
пепел в очите ти да хвърля,
да се подиграе с любовта ти.
Тогава ще осъзнаеш,
колко подла може да бъде любовта,
и от нея да научиш
никога да не подценяваш врага.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Петрова Всички права запазени
