Проклятие
Проклет да си и ти, и любовта ти
фалшива, дето се загнезди в мен!
Кажи, загриза ли те съвестта ти,
остави ли те тъжен и сломен?
Проклети да са мислите, които
се втурваха към тебе на бегом
и тези, дето кътах скрити
и търсеха в душата ти подслон!
Проклети да са всичките ни думи,
изричани в моменти на тъга,
превърнали се в пропасти бездънни -
без покритие и без дела!
Проклети да са чувствата, които
тормозят ме наяве и насън!
Стените ми попиваха сълзите,
обаче да съм същата, не съм!
Проклета да съм аз, че ти повярвах,
че болката по равно се дели!
Провярвай ми, аз вече се отказах
да плача с глас, когато ме боли.
Дали ще оцелея прокълната
или ще ме погълне вечността?!
Аз вече зная, че вината
коварна е и с две лица!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Красимирова Всички права запазени
