Проклятие
С "Анатема" и дървен кръст
Дявола прогоних,
а той, Лукавия, намигна
и бързо в мене скри се.
Разбрах, но беше късно,
страшно зло си сторих
на Дявола слуга да бъда,
мигом принизих се.
Уплаших се. Но беше миг.
Нататък тръгна лесно.
Съвестта изтрих,
Милосърдие прогоних,
усмивка да си сложа
сметнах за полезно,
на елегантен и правдив
веднага се престорих.
Съдбите разигравах
със зарове на покер,
душите, тях примамвах
от Дявола по-лесно,
измамната Любов
предлагах им със жокер,
от порок да ги спасявам
смятах го за вредно.
Всяка нощ когато
часовник полунощ удари,
сянката греховна
тялото напуща,
търси нови жертви
и тях да ги поквари,
а душата ми продажна
стъпките ѝ слуша.
Януари, 2018
Варна, Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
