30.03.2006 г., 0:52

Проклятие

1.6K 0 1
"Дори години след като се превърнах в ангел на смъртта,
моята слабост продължава да бъде един смъртен, едно
човешко същество.
Всяка нощ аз отнемам нечий живот, за да запазя своя.
Бялата кожа, свирепият поглед са моето проклятие и моят
дар, това от което се страхува моята слабост"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маделин Пейдж Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Всяка нощ аз отнемам нечий живот, за да запазя своя."Да,така е и на война и в мир.Така е и сега и тук.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...