Mar 30, 2006, 12:52 AM

Проклятие

  Poetry
1.6K 0 1
"Дори години след като се превърнах в ангел на смъртта,
моята слабост продължава да бъде един смъртен, едно
човешко същество.
Всяка нощ аз отнемам нечий живот, за да запазя своя.
Бялата кожа, свирепият поглед са моето проклятие и моят
дар, това от което се страхува моята слабост"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маделин Пейдж All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Всяка нощ аз отнемам нечий живот, за да запазя своя."Да,така е и на война и в мир.Така е и сега и тук.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...