Проклятие
“Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение,
ала пълно с правописни грешки” - ЙорданРадичков
“Та значи тъй…” Д. Дамянов
Та значи тъй… реши да сложиш точка
на дългото житейско изречение,
накъсано от мнонготочия-отсрочки
с единствената мисъл - продължение.
Сложно стана простото ни изречение
с вмъквани ненужни епитети…
нелогични междуметия…
безпричинни безглаголия…
От толкова много препрочитане
поставих въпросителна… за смисъла…
Не ти хареса този знак…
смени го с край и удивителна!
Та значи тъй…
След толкова години - правописни грешки
сменихме краткото и простичко
”обичам те”
с едно безмилостно проклятие
“Отричам те!”
© Ангелина Стойчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
😊❤️
-
Благодаря, Ангелина. Да, аз не можах да разгадая образа.
-
Благодаря ти от сърце за коментара, Димитър, напълно си прав за перфектността на простичките неща... Благодаря ти от сърце и за оценката!!!
-
Щураче, благодаря ти че намина и остави питане. Героинята не отправя проклятие към боговете, те по презумпция са безгрешни. А и е по удобно да отправиш негодуванието си към тези до теб...Благодаря ти!
-
Младене, благодаря ти за красивия коментар и оценката ти за стихчето ми, както и за поставяне в любими. Това значи много за мен!А стичхечто, което прибави е доказателство за житейската граматика, която всички ние земните учим,но не достатъчно добре понякога ... Благодаря ти още веднъж!
-
ИнаКалина, благодаря ти, че се отби и коментира! Ще отговоря на въпроса ти. Това е събирателен образ на всички двойки, чиито “житейски изречения” са станали толкова безсмислени вече, че безвъзвратно са перефразирали жадуваното “Обичам те” в “отричам те”. Надявам се сега да е станало по-ясно. Благодаря ти!
-
Простота винаги е равна на категоричност и яснота, докато сложността води до лабиринтите на объркаността и заблудите. Хубаво ми е, когато откривам добри автори тук!
-
Да, интересно е кой? Помислих, че визираш отричането от Бог, но очевидно не е това, защото "те" е с малки букви. Пък иначе използваш множествено число... Та за кой става дума?
-
Любовта нерядко завършва с взаимно /или едностранно/ проклятие. Но това проклятие би следвало да бъде отправено към боговете, които си играят чрез нея с нас. Все пак граматиката на любовта е твърде поучителна. Нерядко тя води до своеобразна еволюция на препинателните знаци, както е в твоя прекрасен стих, Ангелина! Припомни ми и едно позабравено кратко стихотворение от друг автор по същата тема:
ГРАМАТИКА НА ЛЮБОВТА /Любомир Захариев - 1976г./
Защото не намерихме глагола,
който да запишем между имената си,
отрупани с досадни прилагателни,
след многото щастливи запетаи
решихме да поставим точка.
Но стъпките ни отпечатаха в душите
едно жестоко многоточие... -
Кой е сменил "краткото и простичко
”обичам те”
с едно безмилостно проклятие.."?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
