Проклятието

ПРОКЛЯТИЕТО

(Не завършена поема от Борис Златев Георгиев)

Живял бе нявга един момък,

На слaвен род бил той потомък

И имал той гъст буен мустак,

Но в сърцето си искал да е добряк

Живееше той сред Пирина,

Планината му бе неговата родина

Нощем той спеше на дървен нар,

Денем той беше козар.

Храната му беше само сурова коприва

Със своят вкус и на допир парлива

Козичките той повждаше из гората

И леко му бе на душата.

Години се минаха много така

И радваше се момъкът на свойта съдба

Но в един черен и мрачен ден

Момъкът се оказа сломен.

Козите му казаха трябва да продадем

За да има всички какво да ядем,

Обичаш ги ти ние го знаем

Но няма как да си плащаме нашият наем.

Момъкът дълго мълча дори не проговори

Мислеше си само какво трябва да стори

Козите си от продажба да спаси

За да са добри техните съдби

И стана той рано, зорницата не изгряла още

Не знаейки дали е денем или ноще.

И тръгна с козите към гората далеч

Не искайки повече да се върне веч.

Премина той през вековните гори.

И нейде там остави любящите го кози

Изостави ги със сълзи на очи

Молейки се богу за техните души

Седмица се мина дори две

Козите влезнаха в някое малко селце

Хората отново ги хванаха тогаз

И дойдоха при момъка наш.

Една жена почна да ги кълне

Козите нека вълк ти ги яде

Тогава обади се момъкът наш

застанал до тях кат верен стаж

Не кълни тях а мен, бе жена

козите тук нямат вина

всичко туй сатана зарад мен

и нека таз гибел да постигне мен

ден се мина още два и тогава

мислеше той още козите как да спасява

Но той не успя тях да спаси

Козите ги продадоха на третият ден в зори

Времето от тозгаз спря за момъкът мил

С мисли за тях бе той унил

Даде си той дума една

Добро дело да направи за някой в беда

Години се минаха от тогава

Момъкът запиля се нейде тъдява

Но радваше се той че ще дойде денят,

Когато ще го хапне гладен вълкът

И знаеше че ако с живота си не направи добро

То поне със смъртта си ще бъде едно.

И в гората той често пак навлизаше на дълбоко

В очакване да си стане доброто..

Борис Георгиев.