7.04.2008 г., 13:00

Прокълната

1.5K 0 5
Сърцето сковава мъртвата мечта,
някога растяла, плодна в пепелта.
Сега мраз прониква в цялата душа
и напомня ми, че още пазя - мъртвата.
Вървя си кротко и пътят става мрачен,
светът - прозаичен и прозрачен,
този път посивя от гняв и пътя ми отказа,
сякаш е греховно с нозете да го газя.
Смелостта ще повикам да събуди мечтата,и сила ще призова-да я сбъдна. И душатаокриляна от нови копнежи,ще се възроди за мечти нови свежи. Ще светне небето, ще се разпали сърцето,и като нов човек, ще отекне светът от моя ек,Няма да съм прокълната!!ВЪЗКРЕСИХ МЕЧТАТА.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Белодрешка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мила моя,така ми е познато,когато не ти се изпълни някоя дълбока и искрена мечта-боли.И си мислиш че и другите мечти ще ти донесат само болка...Мечтай,мечтите нали са за това.Мечтаеш,веднъж се получава,друг път не.Това ни е специфичното на хората освен любовта-мечтитеПоздрави!!!
  • "Няма несбъднати мечти, а само изоставени желания!"
    Желая ти сбъдване!
  • Пази мечтите си...те са твоите крила...
    с обич, Белодрешке.Желая ти да полетиш...
  • Дам...умна мисъл.
  • Мечтите не умират, мила, освен ако не ги убием сами. Но пък какво ли остава от нас тогава!?

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...