Цветенце (Белодрешка)
5 35
7 апр. 2008 г., 13:00

Прокълната 

  Поэзия
1129 0 5
Сърцето сковава мъртвата мечта,
някога растяла, плодна в пепелта.
Сега мраз прониква в цялата душа
и напомня ми, че още пазя - мъртвата.
Вървя си кротко и пътят става мрачен,
светът - прозаичен и прозрачен,
този път посивя от гняв и пътя ми отказа,
сякаш е греховно с нозете да го газя.
Смелостта ще повикам да събуди мечтата,
и сила ще призова-да я сбъдна. И душата
окриляна от нови копнежи,
ще се възроди за мечти нови свежи.
Ще светне небето,
ще се разпали сърцето,
и като нов човек,
ще отекне светът от моя ек,
Няма да съм прокълната!!
ВЪЗКРЕСИХ МЕЧТАТА.

© Белодрешка Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мила моя,така ми е познато,когато не ти се изпълни някоя дълбока и искрена мечта-боли.И си мислиш че и другите мечти ще ти донесат само болка...Мечтай,мечтите нали са за това.Мечтаеш,веднъж се получава,друг път не.Това ни е специфичното на хората освен любовта-мечтитеПоздрави!!!
  • "Няма несбъднати мечти, а само изоставени желания!"
    Желая ти сбъдване!
  • Пази мечтите си...те са твоите крила...
    с обич, Белодрешке.Желая ти да полетиш...
  • Дам...умна мисъл.
  • Мечтите не умират, мила, освен ако не ги убием сами. Но пък какво ли остава от нас тогава!?
Предложения
: ??:??