"Вятърът
косите ми разроши.
Весело подсвирна.
Отлетя.
Аз след него се затичах боса.
Но изгубих всякаква следа...."
" Поспри да те попитам..."
Елица Ангелова
Слънце клоните прегърна,
нежно в поточе спря,
зайче палаво, игриво
свърна в близката гора.
Птички весело запяха,
знак - дошла е пролетта,
босоного хубаво момиче
я доведе с песен на уста.
Вятърко чаровно свирна,
прошумя в момини коси,
по снагата я погали
и засрамено се скри.
..........................................
Стана леко на сърцата,
ех, след зимния ни сън
дойде хубавото време.
Хора, пролет е навън!
© Владимир Всички права запазени
Благодаря ти Създателю,
че ме поведе.
Навън!