2.03.2009 г., 17:09

Пролет

1.5K 0 24

 

"Вятърът

косите ми разроши.

Весело подсвирна.

Отлетя.

Аз след него се затичах боса.

Но изгубих всякаква следа...."

          " Поспри да те попитам..."

                          Елица Ангелова

   

 

 

Слънце клоните прегърна,

нежно в поточе спря,

зайче палаво, игриво

свърна в близката гора.

 

Птички весело запяха,

знак - дошла е пролетта,

босоного хубаво момиче

я доведе с песен на уста.

 

Вятърко чаровно свирна,

прошумя в момини коси,

по снагата я погали

и засрамено се скри.

 

..........................................

 

Стана леко на сърцата,

ех, след зимния ни сън

дойде хубавото време.

Хора, пролет е навън!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Свърши дългият, зимният сън!
    Благодаря ти Създателю,
    че ме поведе.
    Навън!
  • Щастлива пролет ти пожелавам,Влади!Прекрасна пролетна картина си нарисувал,приятелю!
  • толкова е хубаво...написано изящно, с финес...
    пролет е...нека е щастлива за теб, Владимир.
  • Пролетно настроение...приказно...
    Поздрав!
  • Има елементи от стила на детските изпълнения в предаването на бате Енчо, в което(в тези елементи), освен минуси, има и известен чар, както и в цялото стихотворение!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...