Пролет
Тя е цъфнала снощи в съня ми,
стара вишня в лек розов цвят,
от роса цветче заблестя ми,
не - стотици цветчета блестят.
А на клона учудено птиче,
преживяло и белия сняг,
днес възбудено нотите срича
и в гнездото блажен е юнак.
Пролетта се промъква страхливо,
да не стресне вълшебния сън,
на дърветата още сънливи,
но дочули цъфтежния звън.
Тя е дълго бленувано чудо,
през студените ледени дни.
Всяко клонче с докосване буди,
то прошепва: при мен остани.
И сърцето подскача щастливо,
и излитат от него мечти.
Тази радост така му отива,
нека пролет и в теб разцъфти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
