7.12.2012 г., 19:22

Пролет под снега

518 0 1

Снега със нокти ще разчопля

да търся пролетта под него.

Едно кокиче да ми стопля

студеното на мойто его.

 

Една тревица да докосна,

поникнала под топла дреха.

И при година високосна

да търся своята утеха.

 

Една затрупана подкова

да блесне цялата в дланта ми.

И с пролетната сила нова

да се пречисти и кръвта ми.

 

И щастието да е с мене

във идващите дни зелени.

Не искам то да ме променя

между звезди - за мен свалени!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...