Снега със нокти ще разчопля
да търся пролетта под него.
Едно кокиче да ми стопля
студеното на мойто его.
Една тревица да докосна,
поникнала под топла дреха.
И при година високосна
да търся своята утеха.
Една затрупана подкова
да блесне цялата в дланта ми.
И с пролетната сила нова
да се пречисти и кръвта ми.
И щастието да е с мене
във идващите дни зелени.
Не искам то да ме променя
между звезди - за мен свалени!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
