22.03.2011 г., 18:44

Пролет в Мрежата

1.1K 0 8

Пролет  в    Мрежата

 

 

поет с класически уклон

 

Слънцето   наприда   нишки тънки

на тополата  през   кипналия   злак,

птичи    хор   лее     трели   звънки

- ехти   просторът   от  зори  до  мрак.

 

еротична   поетеса

 

Нежни    лùсти,  листù  старата  топола,

кълвач  невидим   по стъблото чука,

ще  мина през полето съвършено гола,

къде сте вий,  мъже, нека някой  ме...

 

социалистически реалист

 

Таз топола   пак   се  зеленяса, скри  простора

- така   зашумил  се   е  новият   ни     век,

за бой готов, аз идвам  - точа си топора,

за теб  го  правя,  сине, за  тебе  - идния     човек.

 

баба   поетеса   или  поезия за деца

 

Тополчицата  стара  в зелено  се  усмихна,

по  клонака    се  катери  палавото   внуче,

в   двора   всяка    живинка   притихна,

прави се юначето на баба  на  летящо  куче.

 

поет,  забравил да  си пие хапчетaта

 

Зелената  топола   изглежда ми червена,

слънцето е  синьо, а   зелено   е  небето.

А коя   ли е   жената,  с китка пременена,     

дето   преди  малко   донесе ми  кафето?          

 

сърдит млад  поет

 

Стига стихове за някаква си дървесина

или  по кокалчетата  да те наритам,

времето   на  пролетта    отдавна  мина,

за чалга  пролет   искам   да те  питам.

 

по  Rumpel - самотна  поетеса

 

И отново е пролет - самота, самота...

Две  сърдити  тополи  тъжно  махат  с листа.

 

по Vicont - поет и много, много лошо момче

 

Таз жена е тънка  кат топола

(дето носи ти  кафето с  джезвето)

но е  по-добре  да го сервира  гола

(ако още спи  в креватчето детето).

 

по Rimoza

поетеса  и  много ревнива съпруга

 

Тази топола е безсрамница голяма
лист след лист си сваля, както прави Ана,
с мъжа ми се сваля насред на мегдана,
но аз ще им го върна, мъжа й като хвана,
точно зад тополата, няма да им простя,
ще флиртувам гола с него, ще си отмъстя...

 

 

по  tanq-pz(Таня)

кулинарно-еротична  поетеса

 

Тънка  снага  кат'тополка

кърши  в  кухнята  жената...

да я оставя  ли да сготви

или  да  я  завлека в  кревата?

 

 

Авторът  не е автор, а плагиатор. Всеки  може да допълни свой стих за тополата в коментара, ако има такъв. Накрая  ще го оформим   като  „наше”.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Запрян Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Таня!Това определение ми дойде от текста ,но има и малко взаимстване от ,,Художник-артилерист,, на Илф и Петров.
  • ревнивата съпруга

    Тази топола е безсрамница голяма
    лист след лист си сваля, както прави Дана,
    с мъжа ми се сваля насред на мегдана,
    но аз ще им го върна, мъжа й като хвана,
    точно зад тополата, няма да им простя,
    ще флиртувам с него, ще си отмъстя...
    .....................................................................
    Това е моето предложение за още един куплет
    Много нестандартен, оригинален стих с актуално послание!
    Поздрави за интересната идея и отличното й изпълнение!!!
    БЪДИ!!!


  • Благодаря,Таня!Радвам се ,ако съм те развеселил.
  • Благодаря ви приятели,Лиляна
    Николина
    Боби
    Румяна
    Плами
    Ивон !
    Желая ви всички пориви на пролетния ,топъл вятър да минат и през вашите сърца!

    Боби, не се притеснявай за дозата.Едно е сигурно-никога не може да се угоди на света.
  • Готино е!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...