14.03.2023 г., 19:18

Пролетен копнеж

1.1K 0 0

Пролетта дойде на пръсти

и погали с полъх нов.
Тя душите ни разлисти
и пося в тях благослов.

 

Слънцето разпери длани
над природния пейзаж
и затвори зимни рани -
ведър пъстроцветен страж.

 

Пролетта в сърцата трепна
за прераждане копнеж.
Вятър тихичко прошепна
и понесе въздух свеж.

 

Поклони се сивотата 
на разстлания килим.
Извиси се красотата
и обзе простора син.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....