Пролетен копнеж ... през ноември
Пролетен копнеж
... през ноември
Люта буря нас ни покоси,
сложи край на страстните ни дни.
Сърцата наши нарани,
силите докрай ни изтощи.
Всеки следващ ден се в предния оглежда
и полека – лека губя всякаква надежда,
че ще може пролетта да промени
времето в нашите души.
Показвам аз главата си навън
и трепет ме обзема – ах, дано да не е сън!
Прелита страст над цялата земя
и виждам как събужда всички живи същества.
Протягам плахо аз във въздуха ръка,
частица искам да открадна от страстта.
Копнежа между нас дано да възкреси,
да върне пламъка в угасналите ни очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бояна Костова Всички права запазени
